Category Archives: Feeling and Emotion

Принцесата от двете кралства (The Princess of Two Kingdoms)

Posted on by
Reply

Thank you, Bobby, for your wonderful story and for being such an inspiring part of our international network!

November 14, 2025 from Bobby

Принцесата от двете кралства

Имало една принцеса, която била принцеса на две кралства. Тя била наследница на два велики рода – родът на морското кралство и родът на планинските върхове. Принцесата била много щастлива ще е има два двореца. На две места за нея се грижели прекрасни придворни дами. Има два гардероба с прекрасни рокли. И била обичана и обгрижвана и на двете места. Единственият проблем в двете кралства била разликата във въздуха – долу в морското кралство въздухът бил плътен, налагало се да използва магическата си сила, за да диша под вода , за да стигне до замъка и някак налягането било по – тежко, от водата над замъка. Горе пък, в кралството на планинските върхове въздухът бил разреден, и тялото и се нуждаело от време , за да се адаптира към двете места. Но ползите били прекрасни – тя летяла на крилете на орлите, плувала заедно и върху красиви делфини – в зависимост от това, в кое кралство се намирала. Вярно, понякога се будела нощем и търсела делфините, когато осъзнавала, че някой прекрасен орел я очаква за среднощна разходка, но бързо се справяла с това.

И в двете кралства имало по една забранена за принцесата зона – тъмни места, в които живеели вещици. Царедворците и в двете кралства се страхували, че ако принцесата отиде там, ще я отвлекат или отровят, че ще и сторят нещо, затова не пускали да иде там.

Нашата принцеса, обаче била приключенка и един ден, докато седяла в двореца в морското кралство, решила че ще отиде до забраненото място. Там видяла прекрасни жени, прилични на русалки, били красиви и вълшебни и тя се влюбила в тях. Решила да им се покажи, а те толкова се зарадвали, че я виждат, че я прегърнали и затанцували с нея. Не ѝ направили нищо лошо и тя поискала да остане при тях известно време. Те я приели и я научили да прави вълшебни отвари , с които да лекува хората и красиви щитове, които да я пазят от всякакво зло. Скоро и домъчняло за семейството ѝ и тя се прибрала у дома . Там били много уплашени , но се успокоили, когато видели, че е добре. Порадвали ѝ се и я изпратили в кралството на високите върхове. Там тя се забавлявала, но любопитството ѝ отново надделяло и тя решила да отиде при вещиците и в това кралство. Царедворците били предупредени, че е била при вещиците в морското кралство и я охранявали доста добре. Но с помощта на най – верния си паж, тя успяла да се измъкне и отишла при тяхното място. Там видяла прекрасни и красиви самодиви, които ѝ казали, че са много щастливи да я видят и че принцеса на две кралства се ражда веднъж на 1000 години и че това че тя съществува означава, че юе има мир, любов и благоденствие през следващите 1000 години. Тя останала доброволно прия тях и те я научили да приготвя вълшебни ястия, с които да прави хората щастливи и да използва думите, така че да може да лекува вътрешния свят и тревогите на хората. Когато била научена на всичко, тя се прибрала в кралството, където я посрещнали с тревога, но скоро разбрали, че всичко с нея е наред. Оттогава на вещитите от двете кралства било позволено да ходят където си искат и да лекуват хората, а принцесата била техен обединител. И се сбъднало пророчеството всички да живеят щастливо следващите 1000 години.

За дете, което живее 2 седмици при единия си родител, 2 седмици при другия. И двамата родители имат партньори.

The Princess of Two Kingdoms

Once upon a time, there was a princess who was a princess of two kingdoms. She was the heir of two great lineages – the lineage of the sea kingdom and the lineage of the mountain peaks. The princess was very happy to have two palaces. In both places, she was cared for by wonderful court ladies. She had two wardrobes with beautiful dresses and was loved and cared for in both places. The only problem in the two kingdoms was the difference in air – down in the sea kingdom, the air was dense, and she had to use her magical power to breathe underwater to reach the castle, and somehow the pressure was heavier due to the water above the castle. Meanwhile, in the kingdom of the mountain peaks, the air was thin, and her body needed time to adapt to both places. But the benefits were wonderful – she flew on the wings of eagles and swam alongside and on beautiful dolphins, depending on which kingdom she was in. True, sometimes she would wake up at night looking for the dolphins, only to realize that a magnificent eagle awaited her for a midnight stroll, but she quickly managed this.

In both kingdoms, there was a forbidden zone for the princess – dark places where witches lived. The courtiers in both kingdoms feared that if the princess went there, she would be kidnapped or poisoned, that something would happen to her, so they did not allow her to go there.

However, our princess was adventurous, and one day, while sitting in the palace in the sea kingdom, she decided to go to the forbidden place. There she saw beautiful women resembling mermaids, they were enchanting and magical, and she fell in love with them. She decided to reveal herself to them, and they were so delighted to see her that they hugged her and danced with her. They did her no harm, and she asked to stay with them for a while. They welcomed her and taught her to make magical potions to heal people and beautiful shields to protect her from any evil. Soon, she missed her family and returned home. They were very worried but calmed down when they saw she was well. They rejoiced at her return and sent her to the kingdom of the high peaks. There she enjoyed herself, but her curiosity got the better of her again, and she decided to visit the witches in this kingdom too. The courtiers had been warned that she had visited the witches in the sea kingdom and guarded her well. But with the help of her most loyal page, she managed to slip away and went to their place. There she saw beautiful and enchanting fairies who told her they were very happy to see her and that a princess of two kingdoms is born once every 100 years and that her existence meant there would be peace, love, and prosperity for the next 100 years. She stayed with them willingly, and they taught her to prepare magical dishes to make people happy and to use words to heal the inner world and worries of people. When she had learned everything, she returned to the kingdom, where she was greeted with concern, but they soon realized that everything was fine with her. From then on, the witches from both kingdoms were allowed to go wherever they wanted and heal people, with the princess as their unifier. And the prophecy came true for everyone to live happily for the next 100 years.

This story can be interpreted as a metaphor for a child who lives two weeks with one parent and two weeks with the other. Both parents have partners.

Minden más (Everything Else)

Posted on by
Reply

I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.

Nem is régen úgy esett, hogy valaki rengeteg gyönyörű történetre bukkant egy könyvben. Volt közöttük valóságos és kitalált, életteli és bölcselkedő, élvezetes és szomorú egyaránt. Némelyik nem is volt történet igazán, máskor egy elbeszélésen belül több történet is rejtezett. Mindegyik után legalább öt hasonlóval tudott volna előállni, ha átlapozza emlékeit, vagy munkára fogja képzeletét. Úgyhogy arra gondolt, széles e világon végtelen tárháza lehet az olyan történeteknek, amelyek gyógyulást hoznak az embereknek. Nem kell mást tennie, mint összegyűjteni és ügyesen átválogatni őket. Idővel tudni fogja, melyik mire való, s miként kell alkalmazni. Rendszerezni kezdte hát azokat, amelyek segítettek a bajban. Ha újat hallott, lejegyezte, ha újat talált ki, gondosan emlékezetébe véste őket.

Egyszer csak gyönyörű látomása támadt: hosszú polcokon sorakoztak a történetek, mint patikában az orvosságos tégelyek. Aki a pult mögött ült, ismerte önmagát és értett a hallgatáshoz. Mestere volt a gyógyításnak, varázslata abban állt, hogy tudta, kinek, mikor, mit kell mondania, ami segíthet.

This story in English: https://www.stefanhammel.com/blog/2014/08/25/2819/

Az oroszlán tekintete (The Eye of the Lion)

Posted on by
Reply

I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.

„Ha találkozik egy oroszlánnal”, mondta Mr. Niyka, Kenyából, „rezzenéstelenül nézzen a szemébe. Egyetlen lopott oldalpillantás, a másodperc tört része elegendő, és az állat támadásba lendül. Sebesebben szökik, mint ahogy az ember mozog, hangot ad, sebesebben, mint a gondolat. Ezért kell mereven kapcsolódni a tekintetébe. Nézni, egyre csak nézni, moccanás nélkül, rendületlenül, hosszasan…. amíg fel nem adja és odébbáll.

This story in English: https://www.stefanhammel.com/blog/2013/07/15/2682/

Катапултът за притеснения (The Worry Catapult)

Posted on by
Reply

Една от игрите, които играехме в училище, беше да опънем гумена лента между двата пръста на едната ръка и да изстрелваме сгънати парчета хартия към другите ученици или дори към учителя, когато той е обърнат с гръб към черната дъска. Това, разбира се, беше в разрез с училищния правилник, но въпреки това беше много забавно и добър начин да се избавим от скуката. По подобен начин можеше да се направи каменен катапулт с помощта на отрязан разклонен клон и гумен пръстен от буркан за консервиране и дори сега често си спомням за тези различни видове катапулти.

Понякога на лицето ми се появяват бръчки, защото съм уплашен, раздразнен, съчувствам или съм притеснен. Знам, че ако те станат неизменна част от репертоара ми от мимики, след няколко години тези изражения ще се превърнат в основни характеристики на лицето, които определят неутралния ми външен вид независимо от настроението ми – бръчки и всичко останало. Това не е това, което искам, а и не е това, от което се нуждая.

Мускулите на лицето ми са като тревожен катапулт, който е опънат между ушите ми. Всеки път, когато кожата ми се напряга на едно място и образува бръчки на друго, и всеки път, когато е надхвърлено определено ниво на напрежение, катапултът „изскача“ и мускулите се отпускат. Всички притеснения, раздразнение, гняв – катапултират във времето и пространството. Понякога се изстрелват в нищото, а понякога се изпращат при някой, който – за разлика от мен – ще им даде добър дом. Единственото, което остава на лицето ми, е усмивка, тъй като знам, че този път тревожните бръчки не са си намерили дом.

Description: „Катапултът на тревогите“ е интервенция, която може да се използва на соматично ниво за избягване или намаляване на свързаните със стреса бръчки по лицето, на емоционално ниво за релаксация и на социално ниво за практикуване на нови поведенчески модели за справяне със стреса в междуличностните отношения. Процедурата е подобна на техниката „стиснат юмрук“ – „метод, който може да се използва от детето, за да „изхвърли“ напрежението и проблемите, като стисне [и след това отпусне] юмрука си“. (Olness & Kohen, 2001 г.)

Тази история на английски език (This story in English):

The Worry Catapult

(Отг: Щефан Хамел: Наръчник по терапевтично разказване на истории. Сори и метафори в психотерапията, детската и семейната терапия, медицинското лечение, коучинга и супервизията, Routledge 2019)

(From: Stefan Hammel: Handbook of Therapeutic Storytelling. Sories and Metaphors in Psychotherapy, Child and Family Therapy, Medical Treatment, Coaching and Supervision, Routledge 2019)

Книгата е налична в моя / The book is available in my Onlineshop.

На 27 и 28 октомври 2025 г. в София ще проведа семинар за терапевтично разказване на истории.

Повече информация можете да получите от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ).

С уважение
Стефан

Буркан с вятър (A Jar of Wind)

Posted on by
Reply

В Китай живял човек, който уловил вятъра в буркан за консервиране. На всички посетители той казвал: „Имам го. Той е там.“ Мнозина идвали и отново си тръгвали, клатейки глави. Не бяха усетили никакъв свеж вятър. Някои го питаха: „Какво ще правиш с празния буркан?“

А той обясни с гордост: „Когато имам нужда от вятър, просто отварям буркана и веднага през стаята преминава прохладен вятър. Например, когато през лятото приемам гости в таванския си апартамент: „Уф, тук е горещо“, въздишат те, а аз казвам: „Само миг, това веднага ще се реши“. Едно движение на китката – и в стаята се разнася свеж вятър. Или пък ако нещо гори, докато готвя, с един буркан вятър всички миризми бързо се разнасят“. Няколко души казаха: „Тогава отворете буркана!“

Но той отговори: „За Бога! Тогава целият вятър ще изчезне. И какво да правя тогава с буркана?“ Човекът държал прозорците затворени, за да не може някой заблуден полъх на вятъра да преобърне буркана и да го повали на земята. След смъртта му отворили буркана.

В него нямало нищо друго освен застоял въздух. Отворили прозорците. За първи път в стаята нахлул свеж въздух.

Тази история на английски език (This story in English):

A Jar of Wind

От: Стефан Хамел: Стръкче трева в пустинята, впечатляващо 2012 г. (From: Stefan Hammel: The Blade of Grass in the Desert, impress 2012)

Книгата е достъпна в моя онлайн магазин. The book is available in my Onlineshop.

На 27 и 28 октомври 2025 г. в София ще проведа семинар за терапевтично разказване на истории.

Повече информация можете да получите от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ).

С най-добри пожелания
Стефан

Окото на лъва (The Eye of the Lion)

Posted on by
Reply

„Когато срещнеш лъв – ми каза г-н Мника от Кения, – трябва да го гледаш непоколебимо в очите. Един кратък поглед встрани, само една десета от секундата, и лъвът напада. Той скача по-бързо, отколкото можете да се движите, да говорите или дори да мислите. Ето защо, когато се сблъскате с лъв, гледайте го непоколебимо в очите. Гледайте го, просто го гледайте, непоколебимо – толкова дългоһттр://…. докато той не си отиде.

Тази история на английски език (This story in English):

The Eye of the Lion

На 27 и 28 октомври 2025 г. в София ще проведа семинар за терапевтично разказване на истории.

Повече информация можете да получите от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ).

С най-добри пожелания
Стефан

Kényszer (Compulsion)

Posted on by
Reply

I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.

Üldözték a képek. Mintha az ember váratlanul egy rossz filmben találná magát. Valahányszor babakocsi mellett ment el az utcán, látta magát, amint kirángatja a gyereket a kocsiból és rugdalni kezdi a járdán. Ha egy gyönyörű nővel találkozott, képzeletben letépte a ruháját és megerőszakolta. Amikor a szeretteivel volt, attól rettegett, hogy hirtelen kést ragad és leszúrja valamelyiket. Az otthonában, egyedül, elképzelte, hogyan gyújtja fel a függönyöket. Mikor szabadságra ment, Isten rémisztő parancsa zúgott a fejében minduntalan: „Ne legyen néked más támaszod, mindenedet  hátrahagyva indulj vándorútra.”

Gyötrelmes volt. Minél erősebben igyekezett elűzni a hátborzongató fantáziákat és késztetéseket, annál erősebben kínozták. Végül, keserű dühében, így szólt: „Megérdemled, te szerencsétlen!” Azzal nekiállt elképzelni, megjeleníteni mindent, a lehető legárnyaltabban és legrészletesebben. Hogy taposna meg egy gyereket. Hogyan erőszakolna meg egy nőt. Hogyan mészárolná le a családját. Hogy gyújtaná fel a szülői házat. Hogy indulna útnak mindenét hátrahagyva. És ekkor a képek elvesztették a hatalmukat felette. Egyre sápadtabbak, egyre erőtlenebbek lettek.

This story in English: https://www.stefanhammel.com/blog/2013/07/14/2674/

Słoik Wiatru (A Jar of Wind)

Posted on by
Reply

A big thank you to Aleksandra Piatek from Poland who translated the story “A Jar of Wind”.

W Chinach żył pewien człowiek, który złapał wiatr do słoika. Do wszystkich odwiedzających mówił: „Mam go. On jest w środku”. Wielu przychodziło i odchodziło, kręcąc głowami. Nie czuli żadnego świeżego wiatru. Niektórzy pytali: „Co zamierzasz zrobić z tym pustym słoikiem?”

On wyjaśniał z dumą: „Kiedy potrzebuję wiatru, po prostu otwieram słoik i natychmiast przez pokój przechodzi chłodna bryza. Na przykład, gdy przyjmuję gości w moim mieszkaniu na poddaszu latem, narzekają: ‘Uff, jak tu gorąco’, a ja mówię: ‘Chwileczkę, zaraz to załatwię’. Jeden ruch nadgarstka – i świeża bryza przechodzi przez pokój. Albo gdy coś się przypali podczas gotowania, jednym słoikiem wiatru wszystkie zapachy natychmiast znikają”. Kilku powiedziało: „To otwórz słoik!”

Ale on odpowiadał: „Na miłość boską! Wtedy cały wiatr ucieknie. A co potem zrobię ze słoikiem?” Człowiek ten trzymał okna zamknięte, aby żaden zbłąkany podmuch nie przewrócił i nie rozbił słoika. 

Po jego śmierci otworzono słoik. W środku nie było nic oprócz stojącego powietrza. Otworzono okna. Po raz pierwszy świeże powietrze przeszło przez pokój.

(From: Stefan Hammel: The Blade of Grass in the Desert, impress 2012)

The book is available in my Onlineshop.

Kind regards, Stefan

Opróżnianie Szafy (Clearing Out the Cupboard)

Posted on by
Reply

I owe thanks to Aleksandra Piatek for translating the story “Clearing Out the Cupboard”.

Mam dużą szafę w salonie. Kiedy wprowadziłam się do mieszkania, starannie ją opróżniłam. Wszystko miało swoje miejsce. Ale przez lata wiele rzeczy, które nie powinny tam być – albo przynajmniej już nie – znalazło swoją drogę do przegródek, półek i szuflad. Moje życie się zmieniło, a inne rzeczy stały się ważne.

Teraz opróżniłam moją szafę. Najpierw wyjęłam wszystko i rozłożyłam na podłodze, tworząc dziki chaos – ale chaos, który miał pewien sens. Mimo to potrzebuję czasu, by wszystko zorganizować. Niektóre rzeczy przywołują wspomnienia. Muszę na nie spojrzeć jeszcze raz. Inne wymagają decyzji. Są rzeczy, które zostaną wyrzucone. Są inne, które będą zachowane, ale nie w tej szafie, lecz gdzie indziej, na przykład na strychu. Jeszcze inne wracają do szafy, ale na inne miejsce.

Cała szafa powinna być na nowo uporządkowana. Ale najpierw wytrę ją z kurzu, a może nawet wypoleruję.

Moja córka właśnie tutaj była. Spojrzała na ogromny bałagan i powiedziała: „Myślałam, że chciałaś posprzątać?”

(From: Stefan Hammel: The Blade of Grass in the Desert, impress 2012)

The book is available in my Onlineshop.

Kind regards, Stefan

A két kaktusz (Two Cactuses)

Posted on by
Reply

I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it and Katharina Lamprecht who wrote it.

„Borzasztó!”, jajveszékelt egy kaktusz, „Akkora tüskéim vannak, hogy egyetlen állat sem mer a közelembe jönni. Se madár, se gyík, de még a legparányibb hangya sem. Annyira magányos vagyok!”

„Te panaszkodsz?”, förmedt rá a társa. „Az én tüskéim olyan vékonyak és puhák, olyan gyengék, hogy nem tudom megvédeni magamat. Egyetlen állat sem tart tiszteletben. A gyíkok fel-le mászkálnak rajtam, csiklandoznak aprócska lábaikkal, a madarak oly mélyen vájják csőrüket a húsomba, hogy az már fáj. Utálom az egészet!”

„Mázlista!”, mondta az első kaktusz, „ a gyökereimet is odaadnám egy ilyen élményért!” „Istenkém, bárcsak érezhetném magamon az élet lüktetését!” És csak hajtogatták, csak sírták egymásnak a bajukat hosszasan. Mígnem egyszer nagyszerű gondolatuk támadt: ha kicserélik a tüskéiket, átélhetik egymás örömét. S rövid ideig, csakugyan, mindketten boldogok voltak. Az egyik attól, hogy élvezhette a madarak és gyíkok társaságát, a másik azért, mert végre elmerülhetett a nyugalomban és csendben. De nem tartott soká, kisvártatva újra siránkozni kezdtek. Az egyik fárasztónak, a másik unalmasnak találta új életét, sóvárgott a régi után, így azután visszacseréltek mindent. A megkönnyebbülés persze megint hamar elszállt, és az egész kezdődött elölről.

Egyszer arra járt egy bölcs, öreg kígyó és megpihent az árnyékukban. Egy ideig hallgatta, ahogy egymás szavába vágva mondják a magukét, majd halkan megjegyezte: „Sopánkodás helyett inkább tanulnátok egymástól”. Azzal tovasiklott.

A két kaktusz három éjjel és három nap törte fejét a kígyó szavain. Próbálták megérteni, hogy sikerült olyan különleges tüskéket nevelniük. Tanítani kezdték egymást, megosztották a tapasztalataikat. Némi gyakorlás után végre pontosan tudták, hogy lehet erősebb és nagyobb, vagy épp finomabb és lágyabb tüskéket növeszteni. Minél többet kísérleteztek, annál ügyesebbek lettek, ezerféle színes tüske sarjadt igyekezetük folytán.

Így már képesek voltak egyensúlyt teremteni a csendes nyugalom és az életteli nyüzsgés között. És a bölcs kis kígyó kedvéért mindig fenntartottak egy puha árnyékfoltot kettejük között.

This story in English https://www.stefanhammel.com/blog/2016/02/10/3020/