Category Archives: Aggression

Катапултът за притеснения (The Worry Catapult)

Posted on by
Reply

Една от игрите, които играехме в училище, беше да опънем гумена лента между двата пръста на едната ръка и да изстрелваме сгънати парчета хартия към другите ученици или дори към учителя, когато той е обърнат с гръб към черната дъска. Това, разбира се, беше в разрез с училищния правилник, но въпреки това беше много забавно и добър начин да се избавим от скуката. По подобен начин можеше да се направи каменен катапулт с помощта на отрязан разклонен клон и гумен пръстен от буркан за консервиране и дори сега често си спомням за тези различни видове катапулти.

Понякога на лицето ми се появяват бръчки, защото съм уплашен, раздразнен, съчувствам или съм притеснен. Знам, че ако те станат неизменна част от репертоара ми от мимики, след няколко години тези изражения ще се превърнат в основни характеристики на лицето, които определят неутралния ми външен вид независимо от настроението ми – бръчки и всичко останало. Това не е това, което искам, а и не е това, от което се нуждая.

Мускулите на лицето ми са като тревожен катапулт, който е опънат между ушите ми. Всеки път, когато кожата ми се напряга на едно място и образува бръчки на друго, и всеки път, когато е надхвърлено определено ниво на напрежение, катапултът „изскача“ и мускулите се отпускат. Всички притеснения, раздразнение, гняв – катапултират във времето и пространството. Понякога се изстрелват в нищото, а понякога се изпращат при някой, който – за разлика от мен – ще им даде добър дом. Единственото, което остава на лицето ми, е усмивка, тъй като знам, че този път тревожните бръчки не са си намерили дом.

Description: „Катапултът на тревогите“ е интервенция, която може да се използва на соматично ниво за избягване или намаляване на свързаните със стреса бръчки по лицето, на емоционално ниво за релаксация и на социално ниво за практикуване на нови поведенчески модели за справяне със стреса в междуличностните отношения. Процедурата е подобна на техниката „стиснат юмрук“ – „метод, който може да се използва от детето, за да „изхвърли“ напрежението и проблемите, като стисне [и след това отпусне] юмрука си“. (Olness & Kohen, 2001 г.)

Тази история на английски език (This story in English):

The Worry Catapult

(Отг: Щефан Хамел: Наръчник по терапевтично разказване на истории. Сори и метафори в психотерапията, детската и семейната терапия, медицинското лечение, коучинга и супервизията, Routledge 2019)

(From: Stefan Hammel: Handbook of Therapeutic Storytelling. Sories and Metaphors in Psychotherapy, Child and Family Therapy, Medical Treatment, Coaching and Supervision, Routledge 2019)

Книгата е налична в моя / The book is available in my Onlineshop.

На 27 и 28 октомври 2025 г. в София ще проведа семинар за терапевтично разказване на истории.

Повече информация можете да получите от Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия (БАХХ).

С уважение
Стефан

The Worry Catapult

Posted on by
Reply

One of the games we used to play at school was to stretch a rubber band between two fingers of one hand and then shoot folded bits of paper at the other pupils, or even at the teacher when his back was turned at the blackboard. It was against the school rules, of course, but it was still great fun and a good way of keeping boredom at bay. A sawn-off forked branch and a rubber ring from a preserving jar could be used in a similar way to make a stone catapult, and even now I still often think of these different kinds of catapults.

Sometimes wrinkles appear on my face because I am afraid, annoyed, sympathetic or troubled. I know that if they become a fixed part of my repertoire of facial expressions, in a few years’ time these expressions will turn into basic facial characteristics which determine my neutral appearance regardless of my mood – wrinkles and all. This is not what I want, and it is also not what I need.

My face muscles are like a worry catapult which is stretched between my ears. Whenever my skin tenses up in one spot and forms wrinkles in another, and whenever a particular level of tension has been exceeded, the catapult goes “pop” and the muscles relax. All the worries, all the annoyance, all the anger – catapulted away into time and space. Sometimes they are fired into nothingness, and sometimes they are sent to someone who – unlike me – will give them a good home. The only thing left on my face is a smile, as I know that the worry wrinkles have not made a home for themselves this time.

https://pixabay.com/de/photos/smiley-emoticon-der-zorn-ver%c3%a4rgert-2979107/ (28.3.2023)

“The Worry Catapult” is an intervention which can be used at a somatic level to avoid or reduce stress-related facial wrinkles, at an emotional level for relaxation and at a social level to practice new behavioural patterns for dealing with interpersonal stress. The procedure is similar to the “clenched fist” technique, a “method which can be used by a child to ‘throw away’ tension and problems by clenching [and then relaxing] his or her fist.” (Olness & Kohen, 2001.)

(From: Stefan Hammel: Handbook of Therapeutic Storytelling. Sories and Metaphors in Psychotherapy, Child and Family Therapy, Medical Treatment, Coaching and Supervision, Routledge 2019)

The Blade of Grass in the Crack

Posted on by
Reply

The story “The Blade of Grass in the Crack” can be told in many situations described by patients as hopeless. It illustrates a fundamental principle of systemic therapy, namely that it is important to identify anything which may be useful, no matter how innocuous, and multiply it until it becomes a force which can hold its own against the stresses which at first appeared unassailable. The story can help clients who have resigned themselves to a situation – and their therapists – to adopt a searching attitude and identify solutions which previously appeared impossible.

The prisoner said, “Last night I dreamt that a blade of grass grew in a crack in our dungeon, just where the shaft of light which comes through the spy hole in the door hits our wall. It was watered by the moisture which drips from the dungeon roof and the walls. The roots grew stronger and forced the crack open a tiny amount, and a second blade of grass grew from these roots, right next to the first. Then we hung a belt on the door so that its silver buckle reflected a little light onto the second blade. This grew as well, and its powerful roots widened the crack a little more. We repeated this process again and again until the stone was surrounded by grass on all sides. When a year had passed, we pulled out the weeds, and the light shone through the cracks. We braced ourselves against the stone and pushed it outwards with all of our strength, inch by inch over the course of a day. Then we climbed out through the hole and were free.” “It’s a shame there’s no blades of grass growing in our dungeon,” sighed his fellow prisoner. The prisoner who had just related his dream stared at the wall for a long time. Then he asked, “And what do you think that is?”