I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
„Mozognia kellene”, mondta a doktor, „Mit szólna valamilyen sporthoz? Végtére is, nem akar újabb infarktust, igaz?” Még szép, az infarktus nem szerepelt a vágyott dolgok listáján. De sportolni? Nagy nehezen ráállt, hogy hipnotizálják. A terápia bejött neki. Kényelmesen ült egy karosszékben és történeteket hallgatott versenylovakról, meg dolgos elefántokról. „Mintha csak TV-t néznék”, mondta elégedetten a terapeutának.
Két héttel később vásárlás közben összefutottak a városban. „Hogy van?”, kérdezte a terapeuta. „Nagyszerűen”, felelte a férfi. „Minden hétfőn és kedden kocogok, csütörtökön és pénteken fitnesz stúdióba járok, szerdán és szombaton asztaliteniszezem. Vasárnaponként túrázom a természetben, ezt nem számítva…..” „Aha!”, felelte a terapeuta, „és miért nem ugrik be hozzám valamikor a jövő héten?”
Една от игрите, които играехме в училище, беше да опънем гумена лента между двата пръста на едната ръка и да изстрелваме сгънати парчета хартия към другите ученици или дори към учителя, когато той е обърнат с гръб към черната дъска. Това, разбира се, беше в разрез с училищния правилник, но въпреки това беше много забавно и добър начин да се избавим от скуката. По подобен начин можеше да се направи каменен катапулт с помощта на отрязан разклонен клон и гумен пръстен от буркан за консервиране и дори сега често си спомням за тези различни видове катапулти.
Понякога на лицето ми се появяват бръчки, защото съм уплашен, раздразнен, съчувствам или съм притеснен. Знам, че ако те станат неизменна част от репертоара ми от мимики, след няколко години тези изражения ще се превърнат в основни характеристики на лицето, които определят неутралния ми външен вид независимо от настроението ми – бръчки и всичко останало. Това не е това, което искам, а и не е това, от което се нуждая.
Мускулите на лицето ми са като тревожен катапулт, който е опънат между ушите ми. Всеки път, когато кожата ми се напряга на едно място и образува бръчки на друго, и всеки път, когато е надхвърлено определено ниво на напрежение, катапултът „изскача“ и мускулите се отпускат. Всички притеснения, раздразнение, гняв – катапултират във времето и пространството. Понякога се изстрелват в нищото, а понякога се изпращат при някой, който – за разлика от мен – ще им даде добър дом. Единственото, което остава на лицето ми, е усмивка, тъй като знам, че този път тревожните бръчки не са си намерили дом.
Description: „Катапултът на тревогите“ е интервенция, която може да се използва на соматично ниво за избягване или намаляване на свързаните със стреса бръчки по лицето, на емоционално ниво за релаксация и на социално ниво за практикуване на нови поведенчески модели за справяне със стреса в междуличностните отношения. Процедурата е подобна на техниката „стиснат юмрук“ – „метод, който може да се използва от детето, за да „изхвърли“ напрежението и проблемите, като стисне [и след това отпусне] юмрука си“. (Olness & Kohen, 2001 г.)
Тази история на английски език (This story in English):
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
A zenéről volt szó.”A fülünk könyörületes.”, mondta a zongoratanárnő. „Nem azt hallja, amit valóban játszunk, hanem amit játszani szerettünk volna.” Sok-sok évet töltött diákok körében, volt ideje töprengeni a fül, az agy és a zene viszonya felett. „Könyörületes?, kérdeztem, „Hogy értsem ezt?” A tanárnő így felelt: „Amikor zenét hallgat, a közönség elsiklik az apró hibák felett, nem az előadó játékához, hanem a szándékaihoz igazodik. Tudatunkban hiánytalan, teljes dallamok születnek újjá. A tanár és a zenész a játékra figyel, de a közönség mindig a zenét hallja.
Гледах как един ездач обучава кон. Дамата беше ниска и дребна. Мечокът, който тя яздеше, беше пълен с енергия. Той можеше всеки момент да я свали от гърба си, но не за това ставаше въпрос. Две души се бореха една с друга. „Кой е начело?“ Този въпрос изпълни въздуха. Жената не бързаше с коня. Искаше да укроти коня, но не и да сломи духа му. Искаше да има неговото уважение и доверие. В крайна сметка тя спечели борбата и вярвам, че и двамата бяха щастливи.
Тази история на английски език (This story in English):
В Китай живял човек, който уловил вятъра в буркан за консервиране. На всички посетители той казвал: „Имам го. Той е там.“ Мнозина идвали и отново си тръгвали, клатейки глави. Не бяха усетили никакъв свеж вятър. Някои го питаха: „Какво ще правиш с празния буркан?“
А той обясни с гордост: „Когато имам нужда от вятър, просто отварям буркана и веднага през стаята преминава прохладен вятър. Например, когато през лятото приемам гости в таванския си апартамент: „Уф, тук е горещо“, въздишат те, а аз казвам: „Само миг, това веднага ще се реши“. Едно движение на китката – и в стаята се разнася свеж вятър. Или пък ако нещо гори, докато готвя, с един буркан вятър всички миризми бързо се разнасят“. Няколко души казаха: „Тогава отворете буркана!“
Но той отговори: „За Бога! Тогава целият вятър ще изчезне. И какво да правя тогава с буркана?“ Човекът държал прозорците затворени, за да не може някой заблуден полъх на вятъра да преобърне буркана и да го повали на земята. След смъртта му отворили буркана.
В него нямало нищо друго освен застоял въздух. Отворили прозорците. За първи път в стаята нахлул свеж въздух.
Тази история на английски език (This story in English):
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
A nappaliban meghibásodott a lámpa. A család minden tagja azon ügyködött, hogy valahogy rendbe hozza. „Ne, Simon, ne nyúlj hozzá!”, kiáltották egy emberként, de későn. A Down-kóros Simon csavart egyet az égőn, s a lámpa felragyogott.
Говорихме за музика. „Ухото е милостиво“, каза тя. „То чува това, което е замислено, а не това, което всъщност се свири.“ Жената, която каза това, беше учителка по пиано. Беше преподавала на ученици в продължение на десетилетия и се беше замислила как ухото и мозъкът обработват музиката. „Ухото е милостиво“ – повторих аз. „Как искате да кажете това?“ Тя каза: „Когато слушаме музика като публика, тогава заличаваме грешките. Чуваме това, което се има предвид. Това, което пристига в съзнанието ни, е завършената мелодия. Изпълнителите и учителите обръщат внимание на грешките, но публиката чува музиката“.
Тази история на английски език (This story in English).
„Когато срещнеш лъв – ми каза г-н Мника от Кения, – трябва да го гледаш непоколебимо в очите. Един кратък поглед встрани, само една десета от секундата, и лъвът напада. Той скача по-бързо, отколкото можете да се движите, да говорите или дори да мислите. Ето защо, когато се сблъскате с лъв, гледайте го непоколебимо в очите. Гледайте го, просто го гледайте, непоколебимо – толкова дългоһттр://…. докато той не си отиде.
Тази история на английски език (This story in English):
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
„Mi ez a hatalmas, ronda dudor a hüvelykujjamon?” Három évesen kérdezte ezt az anyjától. Napok óta vizslatta a kerek, sárgás duzzanatot, nem tudta kiverni a fejéből. „Az egy hólyag. Szopod az ujjadat, azért.” ”Ha abbahagyom, eltűnik?” ”Igen.” Szentül megfogadta. Ez volt az első felnőtt elhatározás az életében.
I owe thanks for this story to Attila Mislai who translated it.
Üldözték a képek. Mintha az ember váratlanul egy rossz filmben találná magát. Valahányszor babakocsi mellett ment el az utcán, látta magát, amint kirángatja a gyereket a kocsiból és rugdalni kezdi a járdán. Ha egy gyönyörű nővel találkozott, képzeletben letépte a ruháját és megerőszakolta. Amikor a szeretteivel volt, attól rettegett, hogy hirtelen kést ragad és leszúrja valamelyiket. Az otthonában, egyedül, elképzelte, hogyan gyújtja fel a függönyöket. Mikor szabadságra ment, Isten rémisztő parancsa zúgott a fejében minduntalan: „Ne legyen néked más támaszod, mindenedet hátrahagyva indulj vándorútra.”
Gyötrelmes volt. Minél erősebben igyekezett elűzni a hátborzongató fantáziákat és késztetéseket, annál erősebben kínozták. Végül, keserű dühében, így szólt: „Megérdemled, te szerencsétlen!” Azzal nekiállt elképzelni, megjeleníteni mindent, a lehető legárnyaltabban és legrészletesebben. Hogy taposna meg egy gyereket. Hogyan erőszakolna meg egy nőt. Hogyan mészárolná le a családját. Hogy gyújtaná fel a szülői házat. Hogy indulna útnak mindenét hátrahagyva. És ekkor a képek elvesztették a hatalmukat felette. Egyre sápadtabbak, egyre erőtlenebbek lettek.
Diese Webseite verwendet Cookies. Durch die weitere Nutzung der Webseite stimmen Sie der Verwendung von Cookies zu. OK
Privacy & Cookies Policy
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
